Към съдържанието

Добре дошли във Форумите на Форум Междузвездни Войни
Регистрирайки се във Форумите на Star Wars Bulgaria, ще придобиете допълнителни възможности. Освен да четете темите ще можете да отговаряте, да давате репутация и да гласувате в нашите анкети. Ще можете да общувате с останалите членове, посредством лични съобщения и още някои други благинки ;) Ако имате акаунт може да Влезете от Тук - в противен случай може да си направете Регистрация безплатно.

C-3PO

C-3PO

Регистрация: 25 май 1977
Офлайн Последно: 05 май 2012 22:04
-----

„Соло: История от Междузвездни войни” – обстойно ревю

27 май 2018 - 14:37

„Соло: История от Междузвездни войни” – ето ти един филм, за който доста хора имаха ДОСТА опасения. Излиза няма и половин година след противоречивия „Епизод VІІІ”, който раздели феновете на лагери. Смяна на режисьори, сериозно преснимане на сцени, доста късна рекламна кампания… Да не говорим за факта, че някой изобщо е посмял да прави Хан Соло филм без Харисън Форд, (о, какво светотатство) и „кому изобщо е нужен този филм”, който още преди да са гледали хората обявяват за „ненужна предистория” и „напълно излишно” попълнение към хронологията на „Междузвездни войни”. Гледах го, пак го гледах, и искам да го гледам още и още, защото „Соло: История от Междузвездни войни” е страхотен, вероятно любимият ми Star Wars филм от „Дисни” до момента.

„I have a good feeling about this”

Хан Соло

 

Напук на всички зли езици, аз си имах добро предчувствие, което се засилваше с всеки следващ трейлър и ТВ спот, който излизаше. От къде такъв оптимизъм у моята принципно критична към корпоративната политика на „Дисни” особа?

Преди всичко – Рон Хауърд! Човекът е приятел на Джордж Лукас, негово протеже дори до известна степен, двамата работят заедно още по „Американски графити” (1973), по-късно Хауърд режисира любимия ми „Уилоу” (с Уоруик Дейвис в главна роля)… Доказал се режисьор от едно по-старо поколение, ако има някой, който да развива вселената на Лукас с умение, уважение и усет, това е той. Всъщност, още преди да поеме юздите на „Соло”, Рон Хауърд беше в моя топ три на режисьори, които бих искал да са зад камерата на Star Wars филм (останалите двама, по очевидни причини, са Стивън Спилбърг и Джо Джонстън).

Също така – очакваше се един по-малък, по-личен филм, който е центриран около съдбите на няколко обичани герои, а не около епичен галактически конфликт. Ето това искам аз! Нека оставим войната като фон, галактиката е пълна-препълнена с всякакви интересни персонажи – харизматични контрабандиски, обаятелни пилоти, тайнствени ловци на глави, безскрупулни гангстери, джедаи в изгнание, бунтовници с огнен нрав… Нека видим какво се случва с всички тях! Няма нужда (и не е реалистично) всеки един филм да оставя дълбоки и широки следи в хронологията на галактиката. И ето, че най-накрая имаме един такъв по-непретенциозен, жанров Star Wars филм, чийто сюжет се развива нейде из периферията на големите събития.

Разбира се, аз си мълчах за добрите ми очаквания. Защото, както гласи древната джедайска мъдрост…

Хайпът е път към тъмната страна.

Хайпът води до нереално високи очаквания.

Нереалистичните очаквания водят до разочарование.

Разочарованието… води до интернет хейт.

Тъй че, нека сме наясно, не искам и не очаквам шедьовър на седмото изкуство, претендент за престижни награди и т.н. Очаквам добро забавление, което на изневерява на наследството на Лукас, вписва се в контекста на Star Wars, изненадва ме, но и не променя драстично представата ми за персонажите и тяхната същност. Получих всичко това, и още повече, и съм безкрайно доволен от филма! Новите филми са комерсиален продукт на корпорация Дисни, но все пак в този има много хубав баланс между целенасочена продажба на билети, лятно развлечение и изкуство, направено с желание и за феновете. И това е най-хубавото. За мен личи сърдечност и желание от новия филм, което ме радва неимоверно

Историята на „Соло” се случва под осезаемата сянка на Империята, но без нейното пряко участие. Вместо това врагът тук е друг галактически тумор, а именно – организираната престъпност и криминалните синдикати. Проследяваме вълнуващи събития от младините на Хан на Корелия и куп екзотични кътчета на галактиката, за някои от които сме чели от десетилетия в книги и комикси, а други пък са напълно нови.

Филмът не доскучава нито за миг, и то далеч не просто заради новите локации, интересните извънземни, екзотичната атмосфера и зрелищните ефекти, които са запазена марка на поредицата. Екшън, драма и хумор вървят ръка за ръка, в точна дозировка, а от взаимоотношенията на героите лъха сърдечност и искреност, сцените с Хан и Чуи ме оставят с усещането за приятелство и лоялност, героите са СЕБЕ СИ, с всички онези ключови качества, заради които сме ги обикнали.

Героите са прекрасно изиграни, особено Хан, Чуи, Ландо направо блестят! Ако утре от Лукасфилм обявят, че поверяват на същия екип три нови трилогии, за младините на Хан, Ландо и Чуи – хей, аз съм ЗА!

Актьорите наистина се раздават и са влезли страхотно под кожата на персонажите. Касдан старши и сина му са уловили в сценария си оня романтично-приключенски дух, който така обичаме в класическата трилогия на Лукас. Режисурата на Хауърд е умела, но ненатрапчива. Бих казал – „незабележима”, в най-добрия смисъл на думата – т.е. без его и стремеж да блесне с някакви изобретателни ракурси, необичайни планове и т.н., които да те „извадят” от филма с мисълта „Хей, как се е сетил да постави там камерата!” или нещо от сорта. В това отношение и Rogue One ми допадна много. Нямам никакви оплаквания от визията на филма, цялостната сценография и ефектите са прекрасни, и нямам търпение да разлистя илюстрованата енциклопедия „Solo A Star Wars Story The Official Guide” и арт албума с концептуалните рисунки и мейкинга на филма „The Art of Solo: A Star Wars Story” и да изследвам цялата креативна красота в детайли. Музиката на Джон Пауъл все още не се е набила в главата ми и не си тананикам някоя от новите теми, но в никакъв случай не се оплаквам от саундтрака.

(ТУК СВЪРШВА ЧАСТТА НА РЕВЮТО, КОЯТО НЕ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ. ВНИМАНИЕ, ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПАРАГРАФИ СЪДЪРЖАТ ПОДРОБНОСТИ ОТ СЮЖЕТА! АКО НЕ СТЕ ГЛЕДАЛИ ФИЛМА НАЙ-ДОБРЕ НЕ ЧЕТЕТЕ НАТАТЪК! ПРЕДУПРЕДЕНИ СТЕ!)Не видях някои от нещата, които очаквах, а именно – семейството на Чубака (бях сигурен, че другото ууки в трейлъра е съпругата му Мала) и как точно Хан е заслужил всеизвестния life debt, но…

„Соло” бъка от сцени, реплики, дребни детайли, от които мед капе на едри капки върху фенската ми душица. При това, за разлика от „Rogue One” и особено „Силата се пробужда”, тук целия фенсървис е поднесен много балансирано, не спъва нито за миг темпото на филма и не седи като кръпка. (ОК, да, целия филм може да се разглежда като своеобразен фенсървис, но в крайна сметка той е много повече от това!)

Има неща, които всеки, който е гледал филмите от Сагата и обича „Междузвездни войни” веднага ще хване – зарчетата на Хан, доброто му предчувствие, всички дребни жестове, реплики и дори грешното произнасяне на името му от Ландо, 12-те парсека, първият изстрел, „Мразя те!” – „Знам”, легендарната игра на сабак… Но има и още, вероятно десетки, скрити из филма хрумки, заради които при все че е самостоятелна история, „Соло” е и невероятно добре вплетен в канона и цялостната вселена!

Бекет е очистил Ора Синг! Дали бандата му да не се свърже с Боск? Кира е тренирала Терас Каси! Хан блъфира на сабак и се хвали, че е горд притежател на  VCX-100 („Призрак” от „Бунтовниците”). Чубака за първи път играе Деджарик на борда на Сокола, поврежда дъската, освобождава поробени събратя и къса ръце! Пайковете провеждат престъпната си дейност на Кесъл. Уоруик Дейвис си показва физиономията и дори (най-накрая) има реплики на човешки език, а като капак излиза, че играе героя си от cameo-то в Епизод І. Истината за корабния компютър на Сокола. Купищата легендарни артефакти в офиса на Вос. И накрая, Мол! Изигран от Рей Парк и озвучен от Сам Уитуър, появата на бившия ситски чирак ме накара да пощурея от кеф, реално бих направил салто в киното, стига да можех!

Като нищо може да съм пропуснал или забравил нещо, вероятно тепърва ще откриваме още препратки и easter eggs/ Всички тия неща не само, че показват любов и грижа към Star Wars материата, но и елегантно свързват „Соло” с „Нова надежда”, „Империята отвръща на удара”, „Clone Wars”, „Rebels” и дори Епизод VІІІ.

За да не кажете, че от нищо не се оплаквам… Сцената с L3 и „чувствата” на Ландо към нея беше малко… ъъъ… аха-аха да прекрачи границата. Също така репликата на L3 “get his presumptuous ass out of my seat” е доста ненамясто в Star Wars филм, както и онова „Oh, shhhh…!”, за което Ландо, слава Богу си прехапа езика и недоизрече.

Някой би се оплакал, че второстепените герои са недоразвити, липсва им дълбочината, за да ни пука за тях и т.н. Ще повторя това, което казах по повод същите критики към Rogue One – „Просто няма достатъчно екранно време, което да се посвети персонално на всеки един герой. А дори и да бъде направено, това ще бави темпото на филма.” Това е екшън приключение, целта на второстепените (че дори и на главните) герои не е да ви демонстрират дълбоката си душевност. Ролята им е да бъдат забавни типажи, в най-добрия случай – да са ярки индивидуалности и да пускат запомнящи се реплики. Това не е тяхната история, не е необходимо да се задълбава кой знае колко в четириръкия пилот, къдравата снайперистка и т.н.

И все пак, драма съвсем не липсва. Менторството и смъртта на противоречивия Бекет бяха една от най-интересните за мен сюжетни линии, героят на Уди Харелсън за мен беше до голяма степен като излязъл от филм на Серджо Леоне – тъмно минало, още по-тъмно бъдеще, искрици добрина и човечност, често гасени от прагматичност и натиска на суровата реалност…

Предателството на Кира, макар и не съвсем непредвидимо, също се разви в интересна посока. По време на битката й с Хан и Вос не бях в състояние да предвидя какво ще се случи всъщност и на чия страна ще се окаже тя. Оказа се… на своята собствена!

Превръщането на Мародерите от банда пирати в борци за свобода, представящи се за коравосърдечни грабители също беше готин завой в историята. Усетих приятно феминистична нотка, която ми напомни доста на това, което Джордж Милър направи в „Mad Max: Fury Road” с Том Харди и Чарлийз Терон.

L3 пък е една от ония героини, които или обичаш, или мразиш, а аз все още не съм решил кое от двете да бъде. Темпераментът й ми идва малко в повече, както вече казах, но пък вдига такъв прекрасен бунт на роботите! „Тук дори не обслужват нашия вид!” беше супер намигване към сцената с бара на Татуин от „Нова надежда”. Освен това, вече сме виждали лоялния и смел непукист R2-D2, наследника му BB-8, имаме заядливия темерут Чопър, безпардонната прямота на K2,… сега имаме още един дроид с характер, който не повтаря нито един от предните. Цапнатата в устата, така де, във вокализатора, L3 поднася по пародийно-сатиричен начин темата за дискриминацията и бунта срещу статуквото.

Какво да кажа за финал? Обожавам романите на за Хан и Чуи на Брайън Дейли, страшно харесвам доста от историите, които останаха в „Легенди”-те след започването на Канона на „Дисни”. И макар, че няма нужда едното да измести другото, „Легенди” и „Канон” съществуват паралелно и най-важното е да имаме интересни, вълнуващи и добре разказани истории, на които да се наслаждаваме, но… Осъзнах, че всъщност „Соло: История от Междузвездни войни” е толкова добър, че нямам нищо против да „пренапише” историята на героите по такъв начин.

Статията „Соло: История от Междузвездни войни” – обстойно ревю е публикувана първо в Фен сайт за Междузвездни войни.


Прочети повече

Окончателно увековечиха Кари Фишър в Холивуд

25 май 2018 - 16:19

Копие на нейна паметна плоча беше заменено с оригинал пред Китайския театър в Меката на киното.

Статията Окончателно увековечиха Кари Фишър в Холивуд е публикувана първо в Фен сайт за Междузвездни войни.


Прочети повече

Джордж Лукас в детайл – биографията на бащата на Люк Скайуокър и Индиана Джоунс излиза...

30 април 2018 - 10:26

Кой е Джордж Лукас? Човекът зад „Междузвездни войни” и „Индиана Джоунс” – франчайзи, превърнали се в абсолютен поп-културен феномен, любими истории за цели поколения. Един от най-успешните кино творци на всички времена. Пионер на новите технологии, чиито филми пряко или косвено са тласнали инструментите на съвременното кино светлинни години напред. Визионер. Разказвач. Творец на митове. Един от най-богатите хора на планетата. Меценат и филантроп. Скромен брадат мъж с благ нрав, който страни от медийните изяви и обича карирани ризи и сини джинси. Невъзможно е да го определим и да разкажем за него с няколко думи. Затова пък, Брайън Джоунс ще ви го представи в 504 страници, изпълнени с интригуващи подробности и невероятни факти. Дефинитивната биографична книга „George Lucas: A Life” излиза на български от изд. „Hybrid books”.

212274_b

Истина е, че съм огромен фен на „Междузвездни войни”, филмите на Лукас са оказали огромно влияние не само върху интересите и хобитата ми, но изцяло във формирането на вкусовете ми и дори върху характера и мирогледа ми, върху мечтите ми… В двете трилогии (епизоди от І до VІ) има толкова много слоеве, толкова много различни аспекти, според които те могат да се разглеждат! (Който не го вижда, просто не гледа достатъчно задълбочено.) Едва ли съм в състояние да изброя към колко много неща могат „Междузвездни войни” да послужат като отправна точка за едно дете или млад човек с впечатлителен ум. Чрез Star Wars открих красотата на симфоничната музика и от Джон Уилямс преминах на десетки други композитори. Пак заради Star Wars се насочих към трудовете на Джоузеф Кембъл по сравнителна митология и антропология. Започнах да намирам паралели между събитията от една далечна галактика и историята и съвременната политика на собствения ни свят. Да не говорим, че Лукас и Спилбърг са до голяма степен отговорни за страстта ми по разказване на истории и използването им за предаване на емоция и идеи. Както и за магистратурата ми по филмово изкуство.

01

Аз и Падме, 2005 – премиерата на Епизод ІІІ

Казвам всичко единствено за хората, които ще махнат пренебрежително с ръка и ще кажат, че Лукас е онзи чичка, който е измислил една камара странни извънземни и шантави роботи и сега децата им мрънкат за някой от тях всеки път, когато минат покрай магазин за играчки. Първо – искам да дам себе си като пример за това какво мощна следа е оставило творчеството на Джордж Лукас у милиони хора по света и им е помогнало не само да открият себе си, но и толкова много приятели със сходни интереси. Второ – искам да подчертая невероятния градивен ефект, който филмите от Сагата могат да имат върху своите зрители. Да, има я и консуматорската страна на нещата, но далеч не всичко е колекциониране на екшън фигурки и пластмасови светлинни мечове.

1934947_b

Тази книга обаче дори не е за „Междузвездни войни”. Тя е за човека, на когото ги дължим. И за това какво още му дължим. Списъкът е повече от дълъг и може наистина да ви изненада. Това е книга за една безкрайно интересна личност, чийто живот е не по-малко интересен от този, на някои от неговите герои. Лукас е човек за когото си струва да се пише и за когото си струва да се прочете. Има много на какво да се научим от начина му на мислене и работа. И като някой, който се интересува от Лукас повече от живо, мога да кажа, че Брайън Джоунс е свършил наистина страхотна работа с книгата си. Едно от нещата, които страшно ми допадна например е, че авторът е обърнал внимание на приноса и влиянието на двете съпруги на Лукас и жизнено важната подкрепа, която е получил от тях.

george-lucas-star-wars

Изгледал съм де що има документален филм и интервю с Джордж Лукас, нееднократно съм гледал цялата му филмография като сценарист, режисьор и продуцент, слушал съм коментарите му към филмите, да не говорим, че „Джордж Лукас” на Брайън Джоунс съвсем не е първата книга по темата, която чета… И все пак, Джоунс успя редица пъти да ме изненада с цитати, анекдоти, случки и др. за които до сега не бях чувал. Ако пък досега не сте се интересували специално от живота и работата на Лукас, то тази книга ще е невероятно информативна и любопитна за вас, без значение дали сте киномани или не.

Самият Лукас цени много спокойствието и личното пространство и любезно е отказал на Джоунс да участва лично или да сътрудничи за написването на тази биография. Авторът на книгата не е имал достъп до Ранчо Скайуокър или архивите на Лукасфилм, но е компенсирал това с невероятно мащабно и изчерпателно проучване на всичко, което е пряко или косвено свързано с Лукас. Пример – човекът е ровил журналистически архиви на печатни издания отпреди десетилетия, за да изнамери пълните версии на стари интервюта, заедно с всичките им орязани от пресата заради дължина и останали непубликувани въпроси и отговори.

pficzj1c1fiqzcgb6k59

Резултатът е повече от впечатляващ труд, максимално изчерпателен, фактологически точен, обективен, но и представящ различни гледни точки. Книгата обхваща всичко от ранното детство на Джордж Лукас, през буйните му младежки години, когато си пада по автомобилните състезания и едва не загива в пътна катастрофа, новооткритата му любов към фотографията и киното, студентските му години… Обхванати са взаимоотношенията и сътрудничеството му с други големи режисьори от неговото поколение, особено Франсис Форд Копола и Стивън Спилбърг. Приятелството между Лукас и Спилбърг е показано с цялата си топлота и взаимно възхищение на двама безпрекословни кинематографични таланта, които взаимно се допълват.

lucas-spielberg-indiannajones-set

Днес виждаме Лукас като спокоен и улегнал мъж с тънко чувство за хумор и известна дистанция дори спрямо самия себе си. Но дали винаги е бил такъв? Обожавам бунтарската му страна и факта, че успява да изпълни дръзкото обещание към баща си, когато отказва да наследи семейния бизнес – младият и непокорен Джордж действително успява да спечели първия си милион долара преди да навърши тридесет години. (Дай, Боже, всекиму!)

Едва ли е останал човек на планетата, който да не е чувал за „Междузвездни войни” и „Индиана Джоунс” и името на Лукас е неразривно свързано с тях, но преди да ни пренесе в далечната си галактика Лукас жъне успех с носталгичния, уловил духа на Калифорния през 60-те „Американски графити”. Следва провокативната, студена и все още плашещо актуална анти-утопия с уникално изчистена, концептуална визия – „THX 1138”.

homage-to-the-work-of-george-lucas-photo-via-tumbl

Именно чрез тези филми Лукас се сблъсква остро със студийните интереси и комерсиалната холивудска система и научава най-важния си урок, който ще изиграе и ключова роля за собствения му финансов успех. Младият Джордж не може да понася, когато хората с куфарчетата и костюмите се месят в работата му и обръщат киното от изкуство в изчисляване на тенденции и очаквани продажби. Това и го подтиква да се превърне в ревностен защитник на креативния контрол и авторската свобода. И за да си ги осигури – подписва договор с Fox, според който именно той, а не студиото, контролира правата върху марката и евентуалните продължения. Чисто и просто, той иска да притежава и контролира труда си. Е, потребнали са му на някой правата върху някаква си измишльотина за метална мланета и двуметрова маймуна, пилотираща космически кораб…

39890af3788c613936bfad2a1149a216

Останалото, както се казва, е история! До ден днешен, Джордж Лукас си остава абсолютен прецедент в историята на киното. Парите, спечелени от един филм, той инвестира в развитие на компанията си и заснемането на следващия, осигурявайки работа на хиляди талантливи хора и дарявайки бягство от реалността и мечти на милиони други. Просто няма (а може би и никога няма да има) друг независим кино творец от калибъра на Джордж Лукас. Да, може би не си давате сметка заради известните актьори и невероятните специални ефекти, но всъщност филмите на Лукас не идват от холивудската система, а представляват истински авторско, независимо кино. Филми с бюджети от по над 100 милиона долара, които не се правят заради корпоративни интереси или с мисълта за висока възвращаемост, а защото един разказвач има глава, пълна с идеи и послания и гори от желание да ви ги предаде по възможно най-вълшебния и увлекателен начин и… има финансовата свобода наистина да го направи.

Hoarder+Lucas

И тук отварям една скоба. Надявам се, че към книгата на Брайън Джоунс ще проявят интерес и по-младите читатели, и в частност, новите фенове на „Междузвездни войни”, които навлизат във вселената едва сега, след като вече правата за франчайза са в ръцете на „Дисни”. На тях искам да кажа: Важно е да познавате и помните Лукас и неговата визия. От феновете зависи да пазят в сърцата си идеите и същността на „Междузвездни войни”, позитивните послания и градивната философия зад тези истории, и да подхождат със здравословна критичност към всички следващи филми от поредицата, които се правят без менторството на Джордж и освен филми и произведения на изкуството са и чисто комерсиални продукти. В този ред на мисли, „Джордж Лукас” излиза в оригинал през декември 2016, тъй че книгата е максимално актуална и адски изчерпателна и обхваща и покупката на „Лукасфилм” от „Дисни” през 2012 за сумата от 4 милиарда долара. Голяма част от парите Лукас посвети на благотворителност, а с друга част пък финансира проекта си за огромен музей на изкуството в Лос Анджелис.

dreammaker_lucas

„Създателят на мечти“ – худ. Тсуено Санда

Всичко това, разбира се, е просто една малка част от съдържанието на биографията на Брайън Джоунс и изд. „Hybrid books”. Изданието е наистина страхотно и изключително много се радвам, че излиза на български език. Препоръчвам го горещо на всички – фенове на филмите на Лукас, киномани като цяло, почитатели на биографичните книги, както и хора, които чисто и просто проявяват любопитство да научат повече за живота и работата на една от най-интересните (и може би недооценени) личности от сферата на културата в наше време.

57d71d1bd4659525b8dd47996f8eb520-george-lucas-starwars
И преди да приключа… Преди да се захване с „George Lucas: A Life”, Брайън Джоунс пише биографията на друг голям и много обичан от мен творец (и в някои случаи – колаборатор на Лукас) – таткото на мъпетите Джим Хенсън. Много се надявам, че от „Hybrid books” ще издадат у нас и „Jim Henson: The Biography”!

Ненко Генов

Още за книгата от сайта на изд. „Hybrid books” – http://www.hybridbooks.eu/george-lucas

Няколко думи от самия автор…

И един интересен разговор по повод книгата с Брайън Джоунс в подкаста Coffee With Kenobi:

1883607_back__b

Статията Джордж Лукас в детайл – биографията на бащата на Люк Скайуокър и Индиана Джоунс излиза на български е публикувана първо в Фен сайт за Междузвездни войни.


Прочети повече

„Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi“ – обстойно ревю (със спойлери!)

16 декември 2017 - 21:06

Преди да започна със същинското дискутиране на „The Last Jedi” нека вметна няколко встъпителни думи. Първо, ревюто съдържа спойлери, тъй че ако не сте гледали филма, моля ви, не разваляйте преживяването и не четете нататък. Но се върнете отново към текста след като видите филма, за да видим дали мненията ни съвпадат :)

Второ, влюбих се в „Междузвездни войни” когато бях на седем и от тогава насам вселената на Лукас се е превърнала в неразделна част от живота ми, интересите ми и характера ми. Просто искам да е ясно, че тия филми (и съпътстващите ги истории) значат наистина много за мен, интересувам се живо и следя постоянно (мъчейки се да не изоставам от) всичко, което се случва със Star Wars. За мен това са много повече от просто любими филми. Светът на „Междузвездни войни” е като втори дом за мен. Казвам това, за да е ясно, че това, което ще четете тепърва не е просто мнението на човек, излязъл от киното, а на някой, който приема всичко доста лично. Ще наблюдавам цялостната картина, а не просто единичния епизод в частност и ще се постарая да представя както собственото си мнение, така и някои аргументи, които смятам за обективни и общовалидни.

Трето – имайте търпение, преди да премина към същината на ревюто, трябва да кажа някои неща за неговата предистория и ограниченията, които тя поставя.

„Силата се пробужда” е филм, който ме остави с толкова противоречиви чувства, че реших да не пиша ревю за него и да не го коментирам, докато не видя ПОНЕ следващия епизод и да оценя седмата част като парче от пъзела, като част от новата трилогия, а не като самостоятелен филм, на фона на своите предшественици. Но трябва да го спомена тук, защото всичко е част от цялото.

Да започнем с това, че оттеглянето на Лукас беше болезнен процес за мен. Дисни спряха The Clone Wars (вероятно по чисто комерсиални причини), обявиха цялата Разширена вселена за „Легенди” и започнаха нов канон, и най-големия удар – решиха да изоставят бележките и идеите на Лукас за продължения и да поемат в нова посока. От всичко, което можете да научите за създаването на „Силата се пробужда” става ясно, че това е като цяло пришпорен и недомислен филм. За това свидетелстват общоизвестни факти, които ще откриете в интервюта, бонус материали и особено в книгата „The Art of Star Wars: The Force Awakens”. Показателен факт – премахването на Майкъл Арндт като сценарист, защото му отнема прекалено дълго да се потопи в историята и да завършва сценариите си (а това е човекът, на когото дължим сценария на едно от най-добрите кино продължения в историята – гениалният по мое мнение „Toy Story 3”). Друг показателен факт – наема се тълпа млади концептуални художници да нахвърлят идеи без сценарий, рисувайте, и ще видим коя картинка ще ни вдъхнови за сцена, която да включим в бъдещия епизод. Филм, който има премиерна дата, но няма сценарий – лош знак!

Знаем, че искаме да има нов филм, знаем, какво усещане гоним, знаем какъв пазар гоним, но не знаем какво всъщност искаме да кажем с него… ? получаваме едно ехо на „Нова надежда”, предвидим, пълен с носталгичен фенсървис филм, който въпреки всичко има много достойнства. Като например абсолютно страхотната триада от нови герои „от добрите”, чудесно изиграни, с прекрасна химия между тях… ? после Хан Соло умря! По гаден, нелеп, ужасен и незаслужен начин, от ръцете на собствения си син.

„Силата се пробужда” ми хареса като представяне на нови герои, като възможност за бъдещи приключения, като завръщане в познатата вселена… но едновременно с това сбъдна най-лошите ми страхове. Съсипа красивия, вдъхновяващ и трогателен финал на „Завръщането на джедаите”. (Това винаги е бил и най-голямият ми проблем с някои от историите в старата Разширена вселена след Епизод VІ)

Никой няма против нови филми и нови истории, просто някои сюжети и герои не трябва да се пипат. Не исках да видя стар и затънал в дългове Хан, разделен от Лея, която прекарва старините си на фронта, бореща се против следващата диктатура, покварила собствения им син. Не исках да виждам Люк самотен и преследван от демоните на собственото си минало. Но завръщането на Хан, Люк и Лея е възможно най-голямата реклама за феновете и следователно тъкмо това става в „Силата се пробужда”, независимо дали самата история го изисква или не. Факт, че Рей, Фин, Поу и BB-8 изнасят филма на плещите си и „Силата се пробужда” спокойно можеше да мине и без директната връзка със Сагата на Скайуокър.

?мах две години да свикна със събитията от „Силата се пробужда”, със смъртта на Хан, с идеята, че Люк е разяждан от вина, с падението на Бен Соло, с фашисткия фанатизъм на Първия ред и всичко останало. Факт, че всеки нов епизод изисква поне няколко гледания, за да попие добре в съзнанието на феновете, да се обмисли…

Една мисъл, която ми помогна да се примиря донякъде с новия сюжет беше, че в ретроспекция доста главни герои свършват по до известна степен трагичен начин.

Оуен и Беру Ларс? След годините, през които отглеждат Люк свършват като два овъглени скелета в пустинята. Оби-Уан? Самотен отшелник, който не успява да обучи Люк напълно и среща края си от някогашния си ученик и приятел, изгубен в Тъмната страна. Йода? Самотен отшелник на блатна планета, който не доживява да види падението на Палпатин и ?мперията лично. Да не говорим за трагедията на Анакин Скайуокър. (? все пак, края на Хан е толкова ужасен, че трудно се преглъща…)

? така, кутията на Пандора вече е отворена, старите герои са в новата трилогия и съдбата им съвсем не е радостна. ? „The Last Jedi” трябва да продължи всичко това и да го направи смислено. След „Силата се пробужда” задачата не е лека. Но смятам, че Райън Джонсън се е справил повече от задоволително. Доста добре, всъщност. Не перфектно. Но доста, доста добре.

Оплакахме се, че „Силата се пробужда” е предвидим и следва утъпкани от Старата трилогия пътеки? Е, „The Last Jedi” има няколко доста шокиращи изненади! Ще ги коментирам всички, но не по хронологичен ред.

Да започнем с историята на Люк, която вероятно ще има най-широк отзвук сред феновете и зрителите. От „Силата се пробужда” знаем, че Люк е пряко намесен в падението на Бен Соло, знаем, че академията му е свършила в руини, а той се е оттеглил от всичко и всички. Сега, след „The Last Jedi”, вече знаем защо и обяснението е повече от добро.

Моментното изкушение да извърши нещо ужасно с цел да изкорени по-голямо зло още в зародиш е много добър начин, по който Люк да бъде очовечен, да се мотивира чувството му за вина, без той да бъде превърнат в пропаднал герой, в изневяра на предишния му образ. В този филм образът на Люк Скайуокър придоби нови измерения, нови нюанси, нова човечност.

А финалът на Люк буквално спря дъха ми! Гигантската илюзия, създадена чрез Силата, мнимото му присъствие на бойното поле, best jedi mind trick ever, това… думи нямам! Такава тръпка! Никой не беше в състояние да го предвиди. (А ако следим хронологията, знаем, че нещо такова е възможно – Сидиъс успява да прикрие Тъмната страна у себе си в непосредствена близост до Йода и целия джедайски орден, говори се, че по-късно ?мперията пада така бъзро, защото е използвал Силата за да влияе на подчинените си и армиите си от светлинни години разстояние и т.н.)

Двойният залез, саможертвата му, сливането му със Силата… Красиво! Никой герой до момента не може да се похвали с такова поетично прощаване.

Преминаваме към следващата изненада, също провокативна. След смъртта на Кери Фишър всички очаквахме, че в Епизод VІІІ и Лея ще посрещне гибелта си. В момента, в който взривяват кораба й и тялото й се носи из космоса и си казваш – е, край, и тя си отиде… ? ако това беше финалът й щеше да е почти толкова кофти, колкото и кончината на Хан. Но не! Лея използва Силата и се завърна, и това също никой не го предвиди и беше страхотна изненада.

А за всички, които смятат, че е трябвало да се използва възможността за монтиране на филма така, че историята на Лея да завърши, тъй като няма начин героинята да бъде изиграна отново в Епизод VІІІ – един въпрос. Вие бихте ли искали да орежете от филма половината сцени, в които Кери Фишър е участвала преди да ни напусне? Би било чисто и просто грехота. Най-вероятно и с Лея ще се простим в Епизод IX, но ще стане по някакъв камерен, тих и трогателен начин, както например раздялата с бащата на ?нди и с Маркъс Броуди в „?ндиана Джоунс 4”.

?зненада номер 3 – Сноук! Всички чакахме някакви детайли около произхода му. Никой не заподозря, че Сноук ще бъде убит във втория филм от трилогията и дори няма да дочака нейния финал. Заслепен от собствената си арогантност и самоувереност, Сноук се оказа разчленен върху собствения си трон и това беше страхотно! Кой е, какъв е и от къде е? Няма чак толкова голямо значение в момента, и със сигурност в бъдеще ще бъде изяснено. Постоянно излизат романи от рода на „Траун”, „Таркин”, „Асока” и т.н., които хвърлят светлина по някои подробности от живота на емблематични персонажи, колко му е да видим и „Сноук” след година-две. Райън Джонсън ще прави нова трилогия, обявен е сериал, Star Wars ще продължава да се разширява непрестанно, та ще има предостатъчно възможности да разберем повече за Сноук.

? любимата ми изненада от филма – появата на Йода! За мен повторната среща между Люк и Йода беше най-трогателния и емоционален момент във филма, любимата ми сцена от новия епизод. Не съм сигурен на този етап, но ми се струва, че за цял ръст бяха използвали дигитален йода, но близкия план абсолютно ми приличаше на кукловодство и аниматроника. Франк Оз и Марк Хамил отново заедно! Диалогът между Йода и Люк разви и двамата герои. Беше едновременно изпълнен с едни от най-мъдрите слова, които учителят на джедаите е изричал и полу-скрита алюзия към всички фенове, които са обсебени от догматични идеи за канон. Много ми хареса развенчаването на древните джедайски традиции от техния сух, идеализиран ореол, символичното запалване на дървото, съдържащо древните текстове… Всички знаем до къде доведе това. А репликата „Pageturners they were not” е за мен моментална класика и абсолютен култ!

Не говорим за второто пришествие на фантастичното кино или дори на Star Wars. „The Last Jedi” е периодично явление в позицията си на следващ епизод, на нови събития в галактиката… ?наче е забавен, комерсиален филм, който се опитва и до голяма степен успява да задоволи очакванията и на феновете, и на средностатистическия зрител. Макар и с неочаквани обрати, все пак няма революция. Екшънът е на ниво, нови умения в Силата, няколко приятни нови същества и герои, не липсва адреналин, леко поднесена романтика…

Хуморът не винаги работи, но в моментите, в които работи се смях на глас. Хареса ми да видя и у Люк нотки от остроумния  сарказъм на Оби-Уан. „Джаку – е да, това си е никъде!” – беше готино. А сцената, в която си казах „Оффф, егати тъпия дизайн, това прилича на ютия!”…”Оо… това Е ЮТ?Я!!!” – тука просто се изгъбаркаха много яко!

Оплакванията… Оставям настрана цялата работа с дизайните на всички кораби, машини и пр. бойни единици на Първия ред, които са ехо от Старата трилогия, чисто и просто ?мперията на стероиди. Това е част от „наследството” на „Силата се пробужда”.

Основният недостатък за мен е, че Чубака, Трипио и R2-D2 имаха абсолютно епизодични и невзрачни роли, сякаш изобщо не бяха там. Сцената, в която Чуи се кани да хапне „печено пиле” и тъжни поргчета го наблюдават с жални очи пък биеше на черен хумор и си казах, че ако гледаш филма с малки деца тая сцена ще е доста дискомфортна.

Музиката не ми направи абсолютно никакво впечатление, все едно я нямаше. Не бих казал, че и саундтракът на „Силата се пробужда” беше от калибъра на епизоди от І до VІ, но там темата на Рей беше много красива и ме грабна още в киното, докато при гледането на „The Last Jedi” нищо не ми се „наби на уши”.

Репликата „big ass door”, за много хора може би ще е дреболия, но за мене беше адски, ама АДСК? не на място! Не мога да повярвам, че са я оставили. Тотално ме извади от Star Wars атмосферата.

? още нещо… ОК, повече от ясно е, че се опитват да вкарат колкото се може повече женски образи и герои от различни култури и етноси в главни роли, няма лошо. На моменти ми седи пресилено и неестествено, просто има сцени в които сякаш мнозинството от Съпротивата са женски персонажи… Не знам, може би е важно това да се прави, еманципация и какво ли не, но в Star Wars никога не е имало нито грам дискриминация или неравноправие. Лея и Мон Мотма са жив пример за това, още от дните преди Елън Рипли, Сара Конър и други сай фай героини да стъпят на сцената. Подкрепям мнението, че героинята на Лора Дърн не беше особено нужна и много по-логично щеше да е на нейно място да използват адмирал Акбар.

? като казах женски образи и различни култури… Медальонът на Роуз и сестра й беше със супер глупав дизайн! ОК, да, те са с азиатски черти… Защо медальонът им трябва да е Star Wars вариант на ин-ян символа? Това беше една от ония неприятно бодящи в очите алюзии, както сцената с генерал Хъск и кохортите щурмоваци от „Силата се пробужда”, която просто крещеше „нацисти в космоса”.

Някои хора са недоволни, че Фазма отново е пропилян образ… На мен не ми пука особено за нея. Тя е нещо като опит за женски вариант на Боба Фет – епизодична роля, която да се превърне във фаворит сред феновете заради визията и бронята си. Не им се получава особено. Но това не е историята на Фазма и няма защо да се съсредоточаваме върху нея.

?мам известни резерви относно сцената с Фин. Той бе готов да се пожертва… Щеше да е поредния неочакван обрат ако се пожертва и умре, и все пак – той ме кефи доста и се радвам че го оставиха жив. Радвам се, че и Роуз оживя, след като го отърва от лъча на оръдието. Но така в 2 минути лъжеш публиката два пъти, че главен герой умира! Първо изглежда, че Фин аха-аха да ни напусне, после май Роуз ще умре от раните си, а после и двамата са живи? Не исках да умират, но не знам дали и драмата не беше прекалено пресилена…

Заключението ми е следното: „Силата се пробужда” размъти водата, „The Last Jedi” започна да избистря положението. Доста хора имат крайно негативно мнение за новия филм, други пък са зад модната реплика, че е най-доброто след „?мперията отвръща на удара“. Не мисля, че трябва да залитаме до такива полюси. ?ма още какво да се желае тук, но имайки предвид, че става дума за продължение на Епизод VІІ, Райън Джонсън и компания са си свършили добре работата. Филмът ме изненада истински поне четири пъти, а това е нещо, което не мога често да кажа за какъвто и да било филм в наши дни. Нещо повече – усещането от „The Last Jedi” е почти като за завършена трилогия и сега нямаме представа по какъв път ще поеме Епизод IX. Отново гледам към бъдещето с истинско любопитство.

А съгласни ли сте с казаното от мен? Какви са вашите наблюдения и коментари по филма? Оставете коментар под статията и споделете мнение!

 

 

Статията „Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi“ – обстойно ревю (със спойлери!) е публикувана първо в Фен сайт за Междузвездни войни.


Прочети повече

Първият концерт „ С музиката на Джон Уилямс“ разпродаден, пускат втори на 8 Декември

27 ноември 2017 - 10:29

След като билетите за концертът на 7 Декември бяха разпродадени, Фортисимо
Фамилия пусна билети за още едно мултимедийно шоу посветено на филмовата
музика, написана от Джон Уилямс. На 8 декември от 19:00 часа Максим Ешкенази и
оркестърът на Софийска филхармония ще повторят изцяло концертната програма,
която ще изпълнят предната вечер.
Билети на касите на зала “България”, както и онлайн на eventim, ticketsbg и epay.

Нека музиката бъде с вас в две поредни вечери!

Статията Първият концерт „ С музиката на Джон Уилямс“ разпродаден, пускат втори на 8 Декември е публикувана първо в Фен сайт за Междузвездни войни.


Прочети повече