„Таркин“ от Джеймс Лусино – предпремиерно ревю!
03/06/2016
Nenko Genov (87 статии)

„Таркин“ от Джеймс Лусино – предпремиерно ревю!

В „Нова надежда”, Таркин намира смъртта си при избухването на имперската космическа станция, и лично аз винаги съм съжалявал, че не успя да се отърве заедно с Дарт Вейдър. Причината е, че просто не мога да се наситя на уникалното екранно присъствие на Питър Кушинг – актьор, който просто обожавам. И докато на Кушинг мога да се радвам в десетките му роли, от Шерлок Холмс до Ван Хелсинг, и от доктор Франкенщайн до доктор Ху, то с героя Таркин се срещаме сравнително рядко (и за кратко) из Разширената вселена на „Междузвездни войни”. Или поне така беше до появата на едноименния роман „Таркин” на Джеймс Лусино, изцяло посветен на предисторията на губернатора на Външния пръстен.

112114_StarWars_Tarkin

Aboyandhisfalcon„Таркин” е десетият Star Wars роман на Лусино, и първото му попълнение в канона. Всъщност, книгата е била вече в процес на писане, когато през април 2014 от Луакасфилм обявиха разделението на историите на канон и легенди. В резултат, „Таркин” бива преработен, за да се впише в новата хронология, пренаписваща събитията във вселената. Първия роман в канона е „Нова зора” на Джон Джаксън Милър (с който от Егмонт България ще ни зарадват съвсем скоро!), а след него излиза и „Таркин”.

А очакванията от историята на Джеймс Лусино са високи! Защо ли? Предният му роман е знаменитият „Дарт Плейгъс”, фаворит на множество фенове, който разкрива историята на мистичния Ситски лорд от легендата, която Палпатин разказва на Анакин в Епизод ІІІ. „Дарт Плейгъс” беше такъв хит сред читателите, че мнозина я считат (и с право!) за едно от най-добрите литературни произведения от Разширената вселена. Уви, след създаването на Lucasfilm Story Group и категоризирането на новите истории (тези след преминаването на франчайза под шапката на Дисни) като канон, „Дарт Плейгъс” се озова сред „Легенди”-те. Въпреки това обаче, романът продължава да бъде преиздаван и за не един и двама почитатели на Сагата историята му си остава част от хронологията на събитията в далечната галактика на Джордж Лукас. А веднага след премиерата на „Силата се пробужда” се породиха и спекулациите (или по-скоро надеждите), че Сноук всъщност ще се окаже не друг а самия ментор на Палпатин… Теория, която Пабло Хидалго вече опроверга.

Но да не се отклоняваме от темата! Все пак, говорим за „Таркин”. Естествено, след успеха на „Дарт Плейгъс”, имаме големи надежди и за „Таркин”! Лусино ще разкрие миналото на един от най-любимите второстепенни персонажи от Сагата и любим злодей, съперничещ в някои отношения на самия Дарт Вейдър!
Tarkin_novel_art

Не съдим книгите по кориците, но ако го правехме, то тази автоматично би получила висока оценка! Артът е дело на Дейвид Смит и представлява прекрасен портрет на главния герой – върлинестия командир на първата Звезда на смъртта, тактическият гений с осанка на лешояд, отговорен за взривяването на Алдераан! Смит действително е уловил (и подмладил) чертите на Питър Кушинг! А задната корица носи ехо от финалните сцени на Епизод ІІІ, когато за секунда видяхме Таркин, този път изигран от Уейн Пиграм (Скорпиъс от „Фарскейп”).

 

Tarkin_Back_Cover

Част от историята на Таркин бе разказана в комиксите на Дарк Хорс от серията Дарт Вейдър, в петте броя на Darth Vader and the Lost Command ако трябва да сме точни. Тази история вече е Легенда, но въпреки всичко, искам да я спомена. В нея сина на Таркин, Гарош, е поел по стъпките на баща си, част от имперската армия в първите години след падането на Старата република. Гарош намира смъртта си, по пряка вина на Дарт Вейдър. Но Вейдър и Императора представят фактите по такъв начин, че фаталния край на младия войник сякаш е вина на разбунтували се граждани от планетата Атонас. С разбито сърце след смъртта на сина си, Таркин подлага Атонас на жесток геноцид, и посвещава остатъка от живота си във вярна служба на Империята, заклет да въдворява ред с цената на всичко, и да унищожава всяка искра на бунтовничество, в памет на загиналия си син. Тази история додаде драматизъм на героя, разкри ни мотивацията му, показа ни и поредния акт на жестока манипулация от страна на Палпатин, в който собствените му жертви се превръщат във верни пионки. Дали Джеймс Лусино ще се справи по-добре?

 

Историята в романа се развива пет години след края на Войната на клонингите, във време, в което някогашните сепаратистки поддръжници се намират в доста неприятно положение и назряват първите прояви на неподчинение срещу новия ред. Империята укрепва своята инфраструктура и затяга примката си около по-отдалечени светове и системи. Палпатин посвещава значителна част от времето си на изкуството на Тъмната страна, чрез чиято помощ успява да манипулира поданиците си. Звездата на смъртта е все още далеч от завършване, секретен проект в процес на изграждане (над който бди главния герой на романа). Нужни са инструменти за налагането на имперското владичество. Инструменти като Ситския лорд Дарт Вейдър и…бъдещият велик имперски моф Уилхъф Таркин.

 

Да, да, точно така – Уилхъф! В романа феновете стават свидетели на първото споменаване на малкото име на Таркин. И не само това! Джеймс Лусино смело се изживява като кръстник и на самия Император!!! Чувствам се дръжен да споделя историческия цитат (стр. 157):

 

„Палпатин изви устни в лукава усмивка.

-Уилхъф, вие ще бъдете най-добрият губернатор на Еридау.

-Благодаря ви, Шив – отвърна Таркин с нескрита искреност, като използва малкото име на Палпатин.”

 

Апропо, Еридау е родната планета на имперския моф.

 

Някои почитатели на Сагата останаха недоволни от тези нововъведения. Да се дадат малки имена на герои, които спокойно са си съществували и без тях в продължение на близо четири десетилетия. Какво предстои? Може би фамилията на Йода, или пък да смъкнем качулката на някой джауа? Други пък приеха този ход като уау-фактор, целящ да събуди любопитното и да рекламира книгата. (Все едно каквото и да било със Star Wars лого отгоре се нуждае изобщо от реклама). Във всеки случай, трябва да признаем, че наистина би било странно ако публични личности и галактически лидери като Таркин и Палпатин нямат малко име, нали?

 

Но „Таркин” не спира до тук. Романът е пълен с достатъчно предистория и междузвездна фактология, за да накара феновете на Сагата да проточат лиги. Лусино ни предоставя един от най-детайлните погледи зад кулисите на Галактическата империя (и нейния владетел), и разкрива много от живота на Улихъф Таркин. От подробности за личния му кораб „Острието на смъртта”, до изпълнено му със сурови перипетии детство. (Да, може би е трудно да се повярва, но дори и този злодей някога е бил дете…) Виждаме къде се коренят присъщата му арогантност, безкомпромисност и острата и пресметлива тактическа мисъл.

 

Взаимоотношенията между Таркин и Вейдър за мен са един от най-интересните аспекти на книгата. По принцип, всички знаем, че в милитаристичната йерархия на Империята едва ли не всеки от висшестоящите фигури е готов да забие нож (или светлинен меч) в гърба на конкуренцията за власт. Приближените на Палпатин обагрят ръцете си с много кръв, катерейки се по стълбицата на успеха. А от всички, с най-голяма охота това прави Дарт Вейдър. Той е страшилище не само за враговете си, но и за подчинените си, и е истинска рядкост някой да си позволи да застане на неговото ниво и да погледне право в очите на черния шлем, търсейки злото зад маската. А Таркин е една от тези редки личности. Лусино ясно ни дава да разберем, че Уилхъф има сериозни подозрения за самоличността на тъмния лорд. Тандемът Вейдър и Таркин, отначало неохотен, се превръща във взаимно допълващи се фактори – брутална и груба сила, съчетана с храднокръвна стратегия.

 

Лусино е едновременно голям Star Wars познавач и доказал се писател, който не изневерява на себе си с „Таркин”. Историята е смесица от политически трилър в научнофантастичен контекст и въображаема биография на героя от заглавието. Книгата бъка от препратки към други истории от канона, особено към епизоди от сериала „Войните на клонингите”, а носи и привкус от предишното творчество на автора. За феновете ще е истинско удоволствие да откриват такива моменти на почит и отдаденост към франчайза.

 

Въпреки всичко, „Таркин” не успява да детронира „Изгубени звезди” от челното място в класацията ми на литературните произведения от новия канон. Докато „Изгубени звезди” спокойно може да се чете с удоволствие и от начинаещи фенове и хора съвсем бегло запознати със Сагата (останали ли са такива?!), то „Таркин” на моменти изисква волско търпение и истинско посвещение, не като читател, а като фен. Искам да кажа, че в определени части от книгата (особено втората половина) Лусино поставя аудиторията си в позиция „продължавай да четеш, за да разбереш повече за любимите герои и вселена”, а не просто защото разказвачът те дърпа напред. Книгата с мъка би се вписала в графата „приключенски”, екшънът е предимно под формата на космически битки, а те, освен ако не са наистина майсторски описани, са по-забавни за гледане, отколкото за четене. Темпото е основния проблем на Лусино, и чувствам, че или е трябвало да разреди сухите части с повече действие, или да съкрати историята и да я направи по-стегната и сбита.

 

Във всеки случай, дори и да има още какво да се желае от „Таркин” откъм белетристика, то феновете ще я погълнат жадно заради възможността да опознаят отблизо един от най-запомнящите се и внушителни антагонисти от вселената на „Междузвездни войни”.

 

Front_CoverSketch_Var3

Споделете с:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Коментари

коментара

Nenko Genov

Nenko Genov