Rogue One – ревю без спойлери!
18/12/2016
Nenko Genov (86 статии)

Rogue One – ревю без спойлери!

Rogue One е страхотен филм, който ще остави много голяма част от феновете на Star Wars, както и средностатистическите зрители доволни. Като филм, това е една качествено разказана история във всяко едно отношение. Като част от традицията на „Междузвездни войни”, това консистентен сюжет, който пасва перфектно като малко парченце от големия пъзел на събитията в любимата на всички далечна галактика. За филм, който е с продължителност над два часа е изключително плавен и гледаем, не доскучава дори за момент, в много отношения се чувства действително като завръщане към корените на поредицата.

С голямо удоволствие мога да заявя, че най-новото кино преживяване във вселената на Джордж Лукас е успех, макар и да не е перфектен филм или любимият ми от серията, тук няма никакви големи недостатъци. „Силата се пробужда” ме остави с много противоречиво чувство, защото колкото и неща да се бяха получили, и колкото и да ми харесаха новите герои, имаше една цялостна „претупаност”, низ от пропуснати възможности, за които все още ме е яд. За това пък, Rogue One ми вдъхна големи надежди за бъдещето на Star Wars!

Първо, Rogue One е смел! Успява да се дистанцира от Сагата, без да бяга твърде далеч. Успява да бъде истински Star Wars филм, без да го чувстваме ни най-малко като повторение на стар сюжет или осребряване на носталгията на старите фенове по класическата трилогия. Балансира много добре между собствена индивидуалност и консистентна част от нещо много по-голямо.

Това важи не само за историята, но и за цялостното усещане на филма. Чисто кинематографично, Rogue One е заснет доста близо до почти документалната стилистика на старата трилогия. Едновременно с това обаче маниерът на снимане, ъглите на камерата, монтажът са една идея по-динамични, както би изисквала днешната публика. Нов, модерен филм, но без да създава пропаст между себе си и заснетото преди четири десетилетия.

Същото се отнася и за музиката. Michael Giacchino се е справил много добре, опирайки се на стила на Джон Уилямс, без директно да го имитира или повтаря. Звученето на новия саундтрак ме върна назад във времето, напомни ми на страхотната работа на Chris Huelsbeck по игрите на Lucasfilm, особено Rogue Squardon. Композициите в новия филм звучат, сякаш принадлежат към традицията на „Междузвездни войни”, но и на точно на такъв тип история – нещо по-семпло, по-встрани от голямата картина.

Второ, Rogue One не се старае да надскача нищо предходно по епичност и мащаб. Не веднъж съм казвал в мои ревюта на книги и други Star Wars истории, че за мен е грешно, когато творците разказват истории в същата ера и същевременно се опитват да изненадат аудиторията си с нещо ОЩЕ ПО-, от всичко видяно в класическата трилогия. Това само омаловажава всичко, което любимите ни герои постигат в Епизоди ІV, V и VІ. (Нещо, което е един от главните ми проблеми със „Силата се пробужда”, която с рязък замах заличи хепиенда на „Завръщането на джедаите”.)

Тук това го няма. Rogue One е напипал златната среда! Филмът не е прекалено камерен, събитията в него съвсем не са маловажни, залозите са високи, баталните сцени са немалко, и особено към финала – с размах. Същевременно няма да се почувствате сякаш изведнъж битките при Явин, Хот и Ендор са изгубили своето усещане за съдбовност и драматизъм.

Трето, в Rogue One има сума ти неща, които ще накарат всеки фен на Сагата и на Разширената вселена да се хили радостно и да подскача от кеф! Но са поднесени доста по-деликатно, от колкото в „Силата се пробужда”. Тук рядко ще се чувствате, сякаш ви тикат нещо в лицето, а-ла „Виж! Сложихме във филма И ТОВА, за да се кефиш!”. Няма го това натрапчиво и подчертано усещане за фенсървис. Връзките към другите филми и Разширената вселена, гост-появите на други герои, пускането на фактите… Почти винаги тези неща са си на мястото, а не са сцени, съшити с бели конци, за които ясно личи, че са вкарани там с единствената цел да задоволят очакванията на феновете.

И не на последно място, чисто маркетингово, филмът бе рекламиран и поднесен доста по-умерено и по-добре от „Силата се пробужда”. Без излишен хайп, сякаш се задава второто пришествие в киното. Без ексцесия откъм мърчъндайз. Без цялото медийно внимание на света. Аз като зрител и фен бях едновременно подготвен, но и изненадан от това, което видях на екрана.

Критиките ми не са много, но все пак не смятам да мина и без своите забележки. Като почитатели на „Междузвездни войни” би трябвало заедно с любовта и ентусиазма си към тази вселена да подхождаме и с обективност и критичност. Защото ако не го правим и жадно поглъщаме всичко, което носи Star Wars лого, рискуваме любимата ни поредица да се експлоатира и обезцени, особено сега, когато се планува по един нов филм всяка година.

Единият от проблемите с Rogue One е, че имаме камара нови герои. И тъй като това не е тяхната лична история, върху тях няма много фокус и дълбочина. Естествено, не се и съмнявам, че както винаги става и в този случай ние ще опознаем героите много по-добре чрез всякакви странични истории, които ще се появят около филма – прикуъл романи, комикси, енциклопедии и т.н. Тази празнота донякъде ще бъде запълнена чрез други медии. Но в самия филм, нямаме време да опознаем чак дотам образите. Стават ни симпатични, да. Всеки има своя индивидуалност. Всички те са визуално запомнящи се. Но дали сърцето ви ще се свие и сълзите ще напират в очите ви, когато с тях се случи нещо лошо? Или дори дали ще помните имената им след като излезете от салона?

Уви, това е проблем на не един и два филма. Гледайте „Великолепната седморка” и ви предизвиквам да изредите имената на героите след края на филма. От същия синдром страдат и филми като „Х-мен” и „Отмъстителите” например. Просто няма достатъчно екранно време, което да се посвети персонално на всеки един герой. А дори и да бъде направено, това ще бави темпото на филма.

Другият проблем си е мой личен, а не на филма, но просто споделям впечатленията си. Става въпрос за това, че тонът на филма е доста минорен. Това е логично за военен филм, а точно Rogue One е най-военния от всички „Междузвездни войни” до момента. Има реализъм, няма нелепа комедия, няма ведри шегички по време на битките. Във визуално отношение, цветовата гама е като цяло студена. И всичко това е на място. Защото историята де факто е човешка трагедия.

Но лично на мен ми липсва онзи по-лек тон на Старата трилогия. За много фенове „Империята отвръща на удара” е любим епизод, а при мен не е така, защото въпреки, че го обожавам, предпочитам по-лекото приключенско усещане на „Нова надежда” и „Завръщането на джедаите”. Точно този мрак, тази сериозност в Rogue One го дистанцират най-много от „Нова надежда”. Няма я нотката на несериозност, с която Хан Соло се изправя дори пред най-смъртоносните ситуации. Липсват ми хапливите му диалози с Лея. Няма някое забавно извънземно създание, лутащо се из масовката, което да издава смешни звуци…

Нещо повече, тук има няколко момента, в които сериозно можете да поставите под въпрос морала сред членовете на Бунтовниците. Ясно ми е, че на война като на война. Ясно ми е, че и от двете страни на барикадата има и герои, и жертви… Границата между черното и бялото вече не веднъж е била размивана в Star Wars истории, попадали сме в сива зона, виждайки гледната точка на Империята, която поне официално се стреми към абсолютен ред в галактиката и третира Бунтовниците като терористи… Скорошен пример е „Изгубени звезди” на Клаудия Грей, в който има страхотно представена перспектива на персонаж, по природа добър човек, но по стечение на обстоятелствата – жертва на пропаганда и обкръжение, който действа на страната на Империята. Но да видиш на екрана, като част от най-новия филм, че и бунтовниците също доста си цапат ръцете и на съвестта им тежат много неща, че понякога им се налага да вземат трудни и дори неморални решения, че и в резултат на техните действия има косвени жертви… Или казано най-просто – дори на добрите им се налага да вършат много лоши работи. И това е за мен доста тежък елемент от историята, който до голяма степен развенчава Бунтовниците от техния идеализиран, романтичен ореол.

Като цяло, Rogue One оправда очакванията ми и в някои отношения дори ги надмина. Не ме остави с усещането за вторичен, комерсиален продукт, създаден единствено с цел да продава билети и рекламира играчки. Rogue One разказва своя история, и го прави добре, още повече че става дума за история, която се вписва добре в хронологията на Сагата. Смятам, че това е едно наистина достойно допълнение към наследството на Джордж Лукас, и филм, създаден с любов и уважение към своите предшественици.

Толкова мога да кажа, без да обсъждам историята в детайли и да пускам спойлери! :) А ако желаете и разширено ревю, в което да разнищим филма сцена по сцена и кадър по кадър, то оставете коментар!

Ненко Генов

Споделете с:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Коментари

коментара

Nenko Genov

Nenko Genov