„Star Wars Завръщането на джедаите: Внимавай със силата на Тъмната Страна” – предпремиерно ревю!
21/11/2015
Nenko Genov (89 статии)

„Star Wars Завръщането на джедаите: Внимавай със силата на Тъмната Страна” – предпремиерно ревю!

Благодарение на Егмонт утре в книжарниците из цяла България долита романът „Внимавай със силата на Тъмната Страна” на Том Енгълбергер. Авторът вече е познат и на родните Star Wars фенове с наскоро публикуваното заглавие „Странният случай с Оригами Йода”, което вече отразихме на StarWarsBG.com. След като Енгълбергер си спечели популярност сред децата в САЩ с поредицата за Оригами Йода от Дисни му възлагат задачата да се заеме с този нов прочит на Епизод VІ. Както гласи и подзаглавието, „Внимавай със силата на Тъмната Страна” е оригинален преразказ на „Завръщането на джедаите”. Това е третата и последна книга от серията нови интерпретации на епизодите от класическата Star Wars трилогия, предназначени предимно за по-млади читатели. Предните две книги от поредицата са „Star Wars Нова Надежда: Принцесата, разбойникът и фермерското момче” на Александра Бракен, и „Star Wars Империята отвръща на удара: И какво? Ще ставаш джедай?” на Адам Гидуиц, чиито ревюта също можете да откриете на сайта ни.

И докато поне на пръв поглед и външен вид книгите до сега си приличат (илюстрирани с концептуални рисунки на Ралф Макуори и Джо Джонстън, с корици от дизайнера Khoa Ho), то откъм стил и език и двете са доста различни. До сега и Бракен, и Гидуиц успяха да изненадат читателите с нов подход в разказването на две познати (и дори наизустени) истории. Бракен разчупи структурата на филма „Нова надежда” и ни представи действието в три последователни части, през гледната точка на съответно Лея, Хан и Люк, не само сближавайки ни с емоциите на главните герои, но и допълвайки романа със сцени „зад кадър”. Гидуиц пък, освен че разказва във второ лице и превръща читателя в Люк Скайуокър, реши също и да поеме ролята на предучилищен Йода като наставлява младите падауани с джедайски съвети между главите на книгата.

Ето защо бях доста любопитен да видя какъв писателски трик е използвал Том Енгълбергер, за да представи „Завръщането на джедаите” по нов начин, и за ново поколение фенове. Още повече, че в началото на книгата авторът обещава: „Не всяка история си заслужава да бъде прочетена, ако вече знаеш какъв е краят ѝ. Но с тази история си заслужава.” Е, добре! Да видим!

 

Capture

Първото, което прави приятно впечатление тук е, че Енгълбергер, макар и пишещ за деца, се е дистанцирал от стила си, познат от другите негови детски книги. Не, че е особено сложно, да се извисиш над речта на шестокласник, която се имитира в Оригами Йода… но все пак! Намирам, че особено добре е балансирал кратки изречения, но в параграфи с увлекателна структура, и разбираем език, но с достатъчно прилагателни, за да предаде същността на героите и ситуациите. Наистина съм изненадан, че „Внимавай със силата на Тъмната Страна” съдържа лексика, значително по-богата от средностатистическата книжка за подрастващи. Това е валидно особено за първата половина на книгата, когато авторът ни въвежда в историята и описанията са повече. Подобно на филмовия монтаж, при който кадрите се режат значително по-бързо при екшън сцени, и в писането по време на битките дължината на изреченията намалява.

Разказът тече в сегашно време, и това допълнително засилва динамиката, особено в екшън сцените. Може да се каже, че текстът върви като на филмова лента. Всъщност, бих оприличил ефектът от четенето на книгата на гледането на филма като дете, но в компанията на възрастен, който ви чете субтитрите, и ви обяснява набързо какво е станало в предните епизоди за да не изоставате! Или пък, ако сте имали по-голям брат, родител или приятел, който ви е разказвал навремето „Завръщането на джедаите”, с жар и страст, опитвайки се с думи да ви предаде великолепието и очарованието на последния епизод от Сагата!

И точно, както ние често разкрасяваме разказите си, имитирайки звуковите ефекти от включване на светлинен меч, прелитащи космически кораби, свистящи спидери, разминали се на косъм бластерни изстрели, и разбира се тежкото дишане на Дарт Вейдър, Енгълбергер е вкарал значителна доза ономатопеи из главите на книгата! Очаквайте чести „ПИ-И-И-БИЙП!”, „Бийп-ж-жът!”, „Вр-р-р-ру-у-у-у-у!” и какво ли не още, особено при екшън сцените! Чиста проба комикс :)

Не само, че всичко върви доста плавно и увлекателно, но и авторът умело вмъква доста предистория и странични факти от вселената на „Междузвездни Войни”, и то без да навлиза в излишни подробности, или да накъсва темпото на разказа. За всеки малчуган има достатъчно пояснения, за да схване поне основата и скелета на цялата Сага, и ако не е гледал филмите, то прочитът на тази книга определено би провокирал любопитство. Все пак, „Завръщането на Джедаите” е кулминацията, и Енгълбергер се е постарал да загатне и припомни най-важното, случило се до момента. Нещо повече, част от вмъкнатите от автора факти определено ще са новост и за редица от по-дълголетните фенове.

Специални поздравления, за момента, в който Люк сваля маската на Вейдър! Вярно е, че авторът все пак преразказва първокласен филм, и думите автоматично извикват образи в главата ми, но въпреки всичко, смятам, че тази част е предадена много простичко, и едновременно с това много човешки и много емоционално. Изкушавам се да вмъкна цитат, но не искам да ви развалям удоволствието от четенето!

Книгата свършва неусетно и осъзнавам, че всъщност от трите оригинални преразказа, този на Том Енгълбергер е най-близко до самия филм, на който е базиран. Единственият gimmick на романа е, че всъщност звучи като разказан от фен, който има дар слово, и се опитва с всички сили да ви запали по „Междузвездни Войни”, разказвайки ви „Завръщането на джедаите”! От време на време Енгълбергер вмъква спорадични коментари (под линия, или направо в самата глава), насочени директно към читателя. А те, освен да информират, често са там и чисто и просто за да забавляват, и смятам, че дори и по-поотрасналите сред вас ще ги оценят. Един от фаворитите ми е когато Енгълбергер разказва: „Като сенатор, после канцлер, а сега и император, Палпатин е изградил цялата си Империя върху лъжи.”, и това е последвано от бележка под линия: „Вярно, имаше и смъртоносни роботи, безмилостни клонинги, заповед 66, инквизитори и прочее. Но това са просто подробности.” Или ето друг пример, коментар при пиршеството на еуоките и бунтовниците в горите на Ендор накрая на филма: „Вероятно ще бъде по-разумно да не се интересуваме откъде се е взело всичкото това прясно месо, читателю“.
Критиките ми, както обикновено са – ИСКАМ ОЩЕ ИЛЮСТРАЦИИ!!! Рисунките на Джонстън и платната на Макуори градят визията на вселената по време на продукцията на филмите, така че, колкото повече от тях бъдат включени в книгите, толкова по-добре. Също така, по незнайна за мене причина авторът е пропуснал един, за мен емблематичен за Star Wars момент, от края на „Завръщането на джедаите”.

Ако трябва да съм честен, мисля, че тази книга ми е любимата от трите. Останах приятно изненадан, че една книга, насочена към детската аудитория и преразказваща филм, който съм гледал стотици пъти успя да ме заинтригува, развълнува и забавлява. А на моменти се оказва дори и информативна! За разлика от предишните два романа от поредицата, този не разчита на никакви допълнителни похвати, а се придържа към филма и успява да грабне читателите единствено с динамичен разказ и добър език. Личи си, че авторът определено е фен на Сагата, и чисто и просто се е постарал да предаде изумлението и омагьосващото чувство от първото гледане на последния епизод. И май е успял.

А как ще я възприемат децата, които все още не са гледали филмите и за първи път ще преживеят „Завръщането на джедаите” чрез „Внимавай със силата на Тъмната Страна” – това вече ще чакам да разкажат родителите! :)

 

 

Споделете с:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Коментари

коментара

Nenko Genov

Nenko Genov