„Star Wars: Наследникът на джедаите” от Кевин Хърн – ревю!
06/12/2016
Nenko Genov (87 статии)

„Star Wars: Наследникът на джедаите” от Кевин Хърн – ревю!

„Наследникът на джедаите” от Кевин Хърн е вече тук! Последната от обявените от Егмонт България издания на Star Wars книги, след което вече ще ни остане само да гадаем какво ново ще види български превод покрай премиерата на Rogue One! Така че, затегнете коланите и се насладете на полета!

Това е дебют на Кевин Хърн на родния книжен пазар, но на запад той си е спечелил известна популярност със своята поредица „The Iron Druid Chronicles”, която макар и да не е сред най-големите фентъзи хитове, пак си има стабилна група последователи.

За радост на Хърн, „Наследникът на джедаите” е история, която някак си успя да се измъкне от статуса „Легенда” и е официална част от канона на Дисни и Лукасфилм. Романът е първоначално замислен като третата книга от серията „Empire and Rebellion”, но в крайна сметка бива преправен и пуснат като самостоятелно Star Wars заглавие. А „Empire and Rebellion”, включваща „Razor’s Edge” (2013) и „Honor Among Thieves” (2014) остана в легендите. „Honor Among Thieves” всъщност излезе около месец, преди от Лукасфилм да пуснат изявлението за новия канон и категоризирането на цялата досегашна Разширена вселена като „Легенди”.

Тъй като това беше един от няколкото романа, които бяха обявени веднага като част от новия канон, феновете веднага усетиха преклонението пред творчеството на Тимъти Зан. Ако „Наследникът на империята” беше своеобразно начало (или възкресение) на книжната Разширена вселена в началото на 90те, то сега „Наследникът на джедаите” беше част от раждането на новия канон.

97895427169071479298334-4055

И така, с нотка на носталгия, готови сме да се гмурнем в едно ново приключение на Люк Скайуокър и компания, развиващо се в (и без това пренаситения) промеждутък между „Нова надежда” и „Империята отвръща на удара”. Според Хърн, събитията в романа се развиват някъде преди първи брой на новата линия Star Wars комикси от Marvel.

По традиция, ревютата ни не съдържат никакви сериозни спойлери и не смятам да ви издавам нищо по-съществено от вече написаното на задната корица!

Люк Скайуокър надви най-могъщото оръдие на империята и даде нова надежда на бунтовническия алианс. Но неговите битки и тези на галактиката за свобода са едва започнали.

Унищожаването на Звездата на смъртта превръща Люк в ценен инструмент в борбата срещу Империята. Макар и все още да е далеч от овладяването на Силата, той е изумителен пилот и най-добрият кандидат за дръзка и решаваща за каузата на Бунта спасителна мисия.

Имперските сили залавят гениална криптографка, известна с умението си да прониква и в най-защитените комуникационни системи. Тя обаче симпатизира на бунтовниците. Желанието й е да се присъедини към тях, но само ако успеят да я съберат със семейството й…

Както можете да предположите от тази анотация, това не е някоя грамадна, епична история, чиито всепомитащи събития ще оставят дълбока следа в хронологията на „Междузвездни войни”. Но това не е критика, а комплимент!

Много истории от Разширената вселена правят грешката да се опитват да се съпоставят по мащаб на филмите, или дори да ги надскачат. Това първо би омаловажило събитията в самите филми, и второ – би седяло доста нереалистично в цялостната картина, ако тези събития се случват през същата ера. Все пак, ако в съответния времеви период в галактиката се беше случило нещо по-епохално от унищожаването на Алдераан или взривяването на Звездата на смъртта, то именно тази история щеше да бъде обект на филм, нали?

И тук „Наследник на джедаите” се справя доста добре, защото авторът е използвал конфликта между имперските и бунтовническите сили като фон, за да разкаже едно по-сдържано и по-камерно приключение, фокусиращо се върху Люк (но не без задължителна гост-поява от адмирал Акбар! It’s a trap!!!).

sw_heir-to-the-jedi_cv_back1479298338-3626

Подобно на „Оръжието на джедая: Приключенията на Люк Скайуокър”, и тук имаме хроника на една от многото мисии, поверени на младия кандидат-джедай от ръководството на Бунта.

За фенове на Сагата в книгата има няколко много интересни момента, които ще хвърлят светлина върху дълго дискутирани въпроси. Една такава паметна сцена е моментът, в който Люк започва да експериментира с устройството на светлинните мечове. Сдобивайки се с втори меч, Люк има възможност да изпробва уменията си в разглобяването, изучаването и конструирането на митичното оръжие. Именно тогава той разбира защо единствено същества в тясна връзка със Силата са способни да сътворят свои собствени мечове. (А ако прочетете книгата – ще разберете и вие!)

Хърн също така обръща повече внимание на мистицизма на Силата. Авторът много добре разграничава използването на Силата от някои свръхестествени способности, познати от други поредици. В доста други книги писателите оставят използването на силата да бъде един вид Deus Ex Machina – в момент, в който сме в задънена улица, хоп, и Силата ни идва на помощ, било то под формата на пророческа визия за бъдещето или умение, подобно на телекинеза, чрез което всякакви предмети започват да се носят из въздуха. Хърн е обърнал повече внимание на връзката между Силата и този, който я използва. Свързвайки се със Силата джедая комуникира своята воля или нужда, а самата Сила се явява като съюзник, помагащ за постигането на дадена цел.

Критиките…

Хърн се е постарал да рефлектира върху емоционалното състояние на Люк, след всичко което му се случи така бързо и неочаквано в Епизод ІV, включително смъртта на чичо Оуен и леля Беру, смъртта на Бен Кеноби, на Бигс Дарклайтър. Но романът върви в първо лице от гледната точка на Люк, и фиксирайки читателя по този начин получаваме нещо, което на доста места звучи като дневник на главния герой. Не, че това е лошо само по себе си, просто може би аудиторията на романа ще остане леко излъгана. На сайта на Егмонт книгата е обозначена като 18+, при все, че в нея няма нищо, което да попречи на някой примерно 12 годишен читател да мине през нея. Ако романът беше разделен на няколко части и бе по-динамичен, от него спокойно можеше да стане някоя Young Readers поредица, подобна на, да речем, Rebel Force.

Другата ми забележка е самото темпо. Макар, че феновете винаги се радват да прекарат време в компанията на любимите си герои и да научат още някой и друг дребен детайл от живота им, все пак не бива само това да ни държи до края на книгата. Структурата на разказа е доста подобна на някоя RPG игра, където за да стигнеш до развръзката те разхождат по картата и те прекарват през камара подмисии, които сами по себе си не доразвиват историята, а просто отлагат финала. Малко повечко обрати в историята биха били от полза.

Въпреки гореспоменатите минуси обаче, определено не ви съветвам да попускате романа.

Ето ви идея – защо не използвате билета си за Rogue One като книгоразделител? ;) „Наследник на джедаите” е четиво, което със сигурност ще ви помогне да преживеете по-леко напрегнатите дни преди премиерата на новия филм! Почитателите на Сагата ще имат поредния шанс да се завърнат в любимата на всички далечна галактика, а феновете на Люк Скайуокър ще могат да проследят следващите му стъпки по трудните пътища на Силата.

Можете да прочетете откъс от книгата (както и да си я поръчате директно) на сайта на Егмонт: http://egmontbulgaria.com/marki-i-geroi-2/disni-50/mezhduzvezdni-voyni-star-wars-391/star-wars-naslednik-na-dzhedaite-3030.html

5246042_back__b

Споделете с:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Коментари

коментара

Nenko Genov

Nenko Genov