„Star Wars: Нова зора” на Джон Джаксън Милър – предпремиерно ревю!
05/10/2016
Nenko Genov (89 статии)

„Star Wars: Нова зора” на Джон Джаксън Милър – предпремиерно ревю!

„Star Wars: Нова зора” на Джон Джаксън Милър е следващото заглавие в междузвездната поредица, издавана у нас от Егмонт България. Романът, който скоро ше се приземи в книжарниците, е направо символично заглавие и то далеч не само заради очевидния паралел с „Нова надежда”. Ако Епизод ІV поставя началото на всичко, то „Нова зора” поставя началото на сериала „Междузвездни войни: Бунтовниците”. Но освен това, „Нова зора” е и първия издаден роман от канона, след като Разширената вселена се превърна в Легенди, както и първата история, градена под надзора и със сътрудничеството на Lucasfilm Story Group. (повече по темата тук)

 

Милър е фен, и не е новак. Дебютния му роман е „Кеноби”, който се прие доста добре, а преди това Милър работи по сценариите на няколко междузвездни комикс поредици – “Knights of the Old Republic”, “Knight Errant” и “Lost Tribe of the Sith”.

А дали „Нова зора” ще отговори на очакванията, които предвид казаното дотук никак не са малки?

anewdawn

Разгръщам книгата (благодарности на приятелите ни от Егмонт за предварителното копие!) и… Хвала на Силата, българското издание съдържа предговора от Дейв Филони, а това само по себе си е интригуващо четиво. Нека преди да пристъпим към „Нова зора” да кажем няколко думи за сериала, който книгата предхожда, както и за неговия създател.

 

За много фенове на „Междузвездни войни” вероятно главният интерес в момента представляват филмите, които Дисни и Лукасфилм изстрелват (и ще изстрелват) в киносалоните ежегодно. Макар и да харесах много новите герои, Фин, Рей, Поу, BB-8… имам големи резерви спрямо „Силата се пробужда”. Колкото до предстоящия през декември “Rogue One” и всички бъдещи филми и епизоди – тая надежди, но ще поживеем и ще видим. За мен лично, в този момент сърцето на Star Wars е другаде. За мен истинският наследник на Джордж Лукас е Дейв Филони, който вече повече от десетилетие е двигател на анимационните сериали на Лукасфилм. Уви, след като Дисни поеха правата, „Войната на клонингите” бе спрян преждевременно, но сериалът, който получихме на негово място е наистина страхотен! „Междузвездни войни: Бунтовниците” успява да постигне страхотен баланс между детски анимационен сериал, семейно забавление и разширяване на вселената, което да отговаря на очакванията на закоравелите почитатели на Сагата.

 

Филони е живото доказателство, че макар и собственост на корпоративен гигант, до голяма степен Star Wars (все още) е в ръцете на феновете. Независимо дали ми вярвате или не, отделете време на интервюто с него, което се появи наскоро в YouTube канала на сагата:

Ето защо фактът, че Филони има пръст в „Нова зора” ме кара да „зачитам” историята една идея повече като част от „личния ми канон”. Защото, официално признатата хронология ме интересува доста по-малко. Много по-важно е личното творчество на разказвачите, които творят новите истории, както и тяхното качество.

 

Тъй като ролята на „Бунтовниците” е да служат като своеобразен мост между епизоди ІІІ и ІV, логично е и „Нова зора” да се развива в този период. И наистина… След един изпълнен с горчива ирония увод от ерата на Войните на клонингите, Джон Джаксън Милър ни хвърля директно в Тъмните времена.

 

Републиката е избледняващ спомен, а митът за джедаите е почти погребан, както и самите джедаи. На един от многото светове, имащи съмнителната чест да се намират в границите на Империята срещаме Канан, променен до неузнаваемост. Образът му е далеч по-близък до този на Соло, когато за първи път го срещаме в „Нова надежда”, от колкото до джедая и ментор на Езра, познат от сериала. Канан всячески се старае да потисне джедайските си корени и да загърби миналото си – както пред света, така и пред самия себе си. Виждаме един циничен единак, съсредоточен върху собственото си оцеляване, концентриран върху поредната нищожна задача, част от безперспективната му работа, и ядосан на цялата вселена… Класически пример на бунтовник без кауза.

 

И каузата идва, под формата на изкусителна зеленокожа туай`лек. Канан още не знае това, но мистериозната жена, привлякла вниманието му е Хера Синдула, капитан на „Призрак” и негова бъдеща спътница от „Бунтовниците”. Сега пътя на „Призрак” минава през планетата Синда, където Империята изисква от миньорите да изпълняват невъзможни (и постоянно нарастващи) квоти, без да се интересуват от поголовното унищожаване на околната среда, рисковете за планетата или дори живота на самите миньори.

justdance

 

Хера си има своите причини да си рискува кожата, бъркайки се в имперските планове в строго охраняван сектор… А Канан? Той определено не храни никакви симпатии към властта, но до момента е правил всичко по силите си да е встрани от пътя им и да не привлича внимание…

 

rslo

Рей Слоун

Противовес на героите са граф Видиан и Рей Слоун. Видиан е безскрупулен и бездушен образ, пълен с кибернетични приставки и компютърни импланти, калкулиращ всеки ход. Рей Слоун пък, въпреки че прави своята първа поява в „Нова зора” вече е позната на българските читатели от „Последици”. Тя се отвърди като един от интересните и важни герои от романите в канона.

 

Интересното е, че намирам много теми а-ла „пост-11 септември”. На моменти имам чувството, че Милър е хванал реални събития и ги е преоблякъл като Star Wars история. Това по принцип не е лошо, стига да е направено умело. Самият Лукас изпълва филмите с подобни елементи, но те са леки, деликатни, и всеки може да ги разчете за себе си и по свой начин. А тук на моменти паралелите с действителността са прекалено буквални и прекалено силни, което ме вади и от контекста на „Междузвездни войни” до някъде.

 

Глобална сила се изсипва на провинциална територия, където под претекст, че се грижат за реда и сигурността преследват собствените си финансови и милитаристични интереси, в случая – природен ресурс. Звучи много познато. Но ако не си въобразявам, и Милър действително е целял такъв паралел, то браво за факта, че собственото му правителство е в ролята на Империята.
Или с други думи, нещо, което Джон Джаксън Милър прави със сюжета е да го осъвремени и приближи множество елементи от Star Wars до нашата действителност. Например Империята използва система за наблюдение и подслушване на която би завидял и Биг Брадър, медийната пропаганда и контрола на информацията са тук, практиката тихомълком или при съмнителни обстоятелства да изчезват неудобните на режима елементи, а недоволството срещу желязната хватка на Палпатин също на моменти го избива на екстремизъм. Визирам бомбаджията Скели. Ще видите герой, травмиран от войната, чието поведение напомня много на синдромите на войниците, завърнали се от Виетнам…

 

И така, в „Нова зора” попадаме в една сива зона. За разлика от ранните Star Wars истории (вече „Легенди”), в които имахме ясна граница между добро и зло, между черно и бяло, тук вече нещата са по-сложни и подлежат на дебат. Дали бунтът срещу тоталитарното управление е достатъчен мотив, за да бъдат оправдани кървави терористични актове? А за Империята, освен алчни и жадни за власт диктатори работят и нещастни идеалисти, които в своето заблуждение, че служат на справедлива кауза всъщност посвещават живота си подхранвайки злото в галактиката… Дори когато си на страната на доброто, дилеми не липсват.

sloanekanan

Това прави и тона на книгата няколко нюанса по-мрачен от атмосферата на анимационния сериал. Не, че „Нова зора” не става и за по-млади читатели, но просто не е писана специално за детска аудитория. То си й и личи, както по анотацията, така и по броя на страниците. Но пък за по-възрастните читатели сигурно това ще се окаже плюс.

 

Първоначално преминах през книгата още през 2014 година, през нейната аудио-форма на английски, и тогава „Нова зора” не ме грабна особено. Някак си ми е глупаво, когато един и същи актьор се опитва да придаде патос на текста, а същевременно се вживява да си преправя гласа за какви ли не извънземни роли… Убива ми всякаква сериозност. Добре, че се случи така, та книгата да излезе в България и да я чета, а не да я слушам! С удоволствие установявам, че да я чета на хартия е доста по-добър вариант.

mill__cvr_all_r1.indd

На места Милър е излишно многословен и представя параграфи с мислите на героите, които целят да предадат тяхната лична перспектива и да вкарат читателя под кожата им, но за мен повечето такива пасажи бавят темпото, подчертавайки очевидното. Героите и без това са достатъчно ясни типажи и мотивацията и мирогледа им би трябвало да ни стават ясни от само себе си. Мисля си, че ако редакторът беше окастрил текста с няколко страници тук-там, това значително щеше да подобри наратива на Милър.

 

Като цяло Милър се е постарал да подгрее аудиторията за сериала „Бунтовниците” и да даде допълнителна дълбочина и мотивация на героите. Но по мои лични наблюдения, комиксите от серията „Star Wars: Kanan” на Marvel, както и младежкото романче на Райдър Уиндам “Ezra’s Gamble” се справят с тази задача по доста по-динамичен и забавен начин, но… тях още никой не ги е издавал у нас.

 

Като оставим на страна гореспоменатите минуси, „Нова зора” е солидно четиво, което успешно служи за отправна точка на Хера и Канан, едни от най-изпипаните и дълбоки персонажи от „Бунтовниците”, и същевременно съумява да не ни издава нищо и да не ни разваля удоволствието от предстоящите серии. Сред плюсовете на книгата са провокативните теми и интересните антагонисти, както и утвърждаването на Империята като анти-утопия. Похвала на Милър за това, че подобно на „Изгубени звезди” и „Нова зора” повдига въпросите за добрите хора, които си затварят очите за злото, или пък за опорочаването на добрите цели, които се постигат с радикални методи.

 

След „Таркин” и дългата лятна ваканция, „Нова зора” е едно очаквано завръщане към книгите от вселената на „Междузвездни войни”! Сега имате възможност да не броите дните между новите епизоди на „Бунтовниците”, а да запълните промеждутъка с четене на техните предишни приключения!

a_new_dawn_brazilian_cover

Споделете с:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Коментари

коментара

Nenko Genov

Nenko Genov