„Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi“ – обстойно ревю (със спойлери!)
16/12/2017
Nenko Genov (90 статии)

„Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi“ – обстойно ревю (със спойлери!)

Преди да започна със същинското дискутиране на „The Last Jedi” нека вметна няколко встъпителни думи. Първо, ревюто съдържа спойлери, тъй че ако не сте гледали филма, моля ви, не разваляйте преживяването и не четете нататък. Но се върнете отново към текста след като видите филма, за да видим дали мненията ни съвпадат :)

Второ, влюбих се в „Междузвездни войни” когато бях на седем и от тогава насам вселената на Лукас се е превърнала в неразделна част от живота ми, интересите ми и характера ми. Просто искам да е ясно, че тия филми (и съпътстващите ги истории) значат наистина много за мен, интересувам се живо и следя постоянно (мъчейки се да не изоставам от) всичко, което се случва със Star Wars. За мен това са много повече от просто любими филми. Светът на „Междузвездни войни” е като втори дом за мен. Казвам това, за да е ясно, че това, което ще четете тепърва не е просто мнението на човек, излязъл от киното, а на някой, който приема всичко доста лично. Ще наблюдавам цялостната картина, а не просто единичния епизод в частност и ще се постарая да представя както собственото си мнение, така и някои аргументи, които смятам за обективни и общовалидни.

Трето – имайте търпение, преди да премина към същината на ревюто, трябва да кажа някои неща за неговата предистория и ограниченията, които тя поставя.

„Силата се пробужда” е филм, който ме остави с толкова противоречиви чувства, че реших да не пиша ревю за него и да не го коментирам, докато не видя ПОНЕ следващия епизод и да оценя седмата част като парче от пъзела, като част от новата трилогия, а не като самостоятелен филм, на фона на своите предшественици. Но трябва да го спомена тук, защото всичко е част от цялото.

Да започнем с това, че оттеглянето на Лукас беше болезнен процес за мен. Дисни спряха The Clone Wars (вероятно по чисто комерсиални причини), обявиха цялата Разширена вселена за „Легенди” и започнаха нов канон, и най-големия удар – решиха да изоставят бележките и идеите на Лукас за продължения и да поемат в нова посока. От всичко, което можете да научите за създаването на „Силата се пробужда” става ясно, че това е като цяло пришпорен и недомислен филм. За това свидетелстват общоизвестни факти, които ще откриете в интервюта, бонус материали и особено в книгата „The Art of Star Wars: The Force Awakens”. Показателен факт – премахването на Майкъл Арндт като сценарист, защото му отнема прекалено дълго да се потопи в историята и да завършва сценариите си (а това е човекът, на когото дължим сценария на едно от най-добрите кино продължения в историята – гениалният по мое мнение „Toy Story 3”). Друг показателен факт – наема се тълпа млади концептуални художници да нахвърлят идеи без сценарий, рисувайте, и ще видим коя картинка ще ни вдъхнови за сцена, която да включим в бъдещия епизод. Филм, който има премиерна дата, но няма сценарий – лош знак!

Знаем, че искаме да има нов филм, знаем, какво усещане гоним, знаем какъв пазар гоним, но не знаем какво всъщност искаме да кажем с него… И получаваме едно ехо на „Нова надежда”, предвидим, пълен с носталгичен фенсървис филм, който въпреки всичко има много достойнства. Като например абсолютно страхотната триада от нови герои „от добрите”, чудесно изиграни, с прекрасна химия между тях… И после Хан Соло умря! По гаден, нелеп, ужасен и незаслужен начин, от ръцете на собствения си син.

„Силата се пробужда” ми хареса като представяне на нови герои, като възможност за бъдещи приключения, като завръщане в познатата вселена… но едновременно с това сбъдна най-лошите ми страхове. Съсипа красивия, вдъхновяващ и трогателен финал на „Завръщането на джедаите”. (Това винаги е бил и най-голямият ми проблем с някои от историите в старата Разширена вселена след Епизод VІ)

Никой няма против нови филми и нови истории, просто някои сюжети и герои не трябва да се пипат. Не исках да видя стар и затънал в дългове Хан, разделен от Лея, която прекарва старините си на фронта, бореща се против следващата диктатура, покварила собствения им син. Не исках да виждам Люк самотен и преследван от демоните на собственото си минало. Но завръщането на Хан, Люк и Лея е възможно най-голямата реклама за феновете и следователно тъкмо това става в „Силата се пробужда”, независимо дали самата история го изисква или не. Факт, че Рей, Фин, Поу и BB-8 изнасят филма на плещите си и „Силата се пробужда” спокойно можеше да мине и без директната връзка със Сагата на Скайуокър.

Имах две години да свикна със събитията от „Силата се пробужда”, със смъртта на Хан, с идеята, че Люк е разяждан от вина, с падението на Бен Соло, с фашисткия фанатизъм на Първия ред и всичко останало. Факт, че всеки нов епизод изисква поне няколко гледания, за да попие добре в съзнанието на феновете, да се обмисли…

Една мисъл, която ми помогна да се примиря донякъде с новия сюжет беше, че в ретроспекция доста главни герои свършват по до известна степен трагичен начин.

Оуен и Беру Ларс? След годините, през които отглеждат Люк свършват като два овъглени скелета в пустинята. Оби-Уан? Самотен отшелник, който не успява да обучи Люк напълно и среща края си от някогашния си ученик и приятел, изгубен в Тъмната страна. Йода? Самотен отшелник на блатна планета, който не доживява да види падението на Палпатин и Империята лично. Да не говорим за трагедията на Анакин Скайуокър. (И все пак, края на Хан е толкова ужасен, че трудно се преглъща…)

И така, кутията на Пандора вече е отворена, старите герои са в новата трилогия и съдбата им съвсем не е радостна. И „The Last Jedi” трябва да продължи всичко това и да го направи смислено. След „Силата се пробужда” задачата не е лека. Но смятам, че Райън Джонсън се е справил повече от задоволително. Доста добре, всъщност. Не перфектно. Но доста, доста добре.

Оплакахме се, че „Силата се пробужда” е предвидим и следва утъпкани от Старата трилогия пътеки? Е, „The Last Jedi” има няколко доста шокиращи изненади! Ще ги коментирам всички, но не по хронологичен ред.

Да започнем с историята на Люк, която вероятно ще има най-широк отзвук сред феновете и зрителите. От „Силата се пробужда” знаем, че Люк е пряко намесен в падението на Бен Соло, знаем, че академията му е свършила в руини, а той се е оттеглил от всичко и всички. Сега, след „The Last Jedi”, вече знаем защо и обяснението е повече от добро.

Моментното изкушение да извърши нещо ужасно с цел да изкорени по-голямо зло още в зародиш е много добър начин, по който Люк да бъде очовечен, да се мотивира чувството му за вина, без той да бъде превърнат в пропаднал герой, в изневяра на предишния му образ. В този филм образът на Люк Скайуокър придоби нови измерения, нови нюанси, нова човечност.

А финалът на Люк буквално спря дъха ми! Гигантската илюзия, създадена чрез Силата, мнимото му присъствие на бойното поле, best jedi mind trick ever, това… думи нямам! Такава тръпка! Никой не беше в състояние да го предвиди. (А ако следим хронологията, знаем, че нещо такова е възможно – Сидиъс успява да прикрие Тъмната страна у себе си в непосредствена близост до Йода и целия джедайски орден, говори се, че по-късно Империята пада така бъзро, защото е използвал Силата за да влияе на подчинените си и армиите си от светлинни години разстояние и т.н.)

Двойният залез, саможертвата му, сливането му със Силата… Красиво! Никой герой до момента не може да се похвали с такова поетично прощаване.

Преминаваме към следващата изненада, също провокативна. След смъртта на Кери Фишър всички очаквахме, че в Епизод VІІІ и Лея ще посрещне гибелта си. В момента, в който взривяват кораба й и тялото й се носи из космоса и си казваш – е, край, и тя си отиде… И ако това беше финалът й щеше да е почти толкова кофти, колкото и кончината на Хан. Но не! Лея използва Силата и се завърна, и това също никой не го предвиди и беше страхотна изненада.

А за всички, които смятат, че е трябвало да се използва възможността за монтиране на филма така, че историята на Лея да завърши, тъй като няма начин героинята да бъде изиграна отново в Епизод VІІІ – един въпрос. Вие бихте ли искали да орежете от филма половината сцени, в които Кери Фишър е участвала преди да ни напусне? Би било чисто и просто грехота. Най-вероятно и с Лея ще се простим в Епизод IX, но ще стане по някакъв камерен, тих и трогателен начин, както например раздялата с бащата на Инди и с Маркъс Броуди в „Индиана Джоунс 4”.

Изненада номер 3 – Сноук! Всички чакахме някакви детайли около произхода му. Никой не заподозря, че Сноук ще бъде убит във втория филм от трилогията и дори няма да дочака нейния финал. Заслепен от собствената си арогантност и самоувереност, Сноук се оказа разчленен върху собствения си трон и това беше страхотно! Кой е, какъв е и от къде е? Няма чак толкова голямо значение в момента, и със сигурност в бъдеще ще бъде изяснено. Постоянно излизат романи от рода на „Траун”, „Таркин”, „Асока” и т.н., които хвърлят светлина по някои подробности от живота на емблематични персонажи, колко му е да видим и „Сноук” след година-две. Райън Джонсън ще прави нова трилогия, обявен е сериал, Star Wars ще продължава да се разширява непрестанно, та ще има предостатъчно възможности да разберем повече за Сноук.

И любимата ми изненада от филма – появата на Йода! За мен повторната среща между Люк и Йода беше най-трогателния и емоционален момент във филма, любимата ми сцена от новия епизод. Не съм сигурен на този етап, но ми се струва, че за цял ръст бяха използвали дигитален йода, но близкия план абсолютно ми приличаше на кукловодство и аниматроника. Франк Оз и Марк Хамил отново заедно! Диалогът между Йода и Люк разви и двамата герои. Беше едновременно изпълнен с едни от най-мъдрите слова, които учителят на джедаите е изричал и полу-скрита алюзия към всички фенове, които са обсебени от догматични идеи за канон. Много ми хареса развенчаването на древните джедайски традиции от техния сух, идеализиран ореол, символичното запалване на дървото, съдържащо древните текстове… Всички знаем до къде доведе това. А репликата „Pageturners they were not” е за мен моментална класика и абсолютен култ!

Не говорим за второто пришествие на фантастичното кино или дори на Star Wars. „The Last Jedi” е периодично явление в позицията си на следващ епизод, на нови събития в галактиката… Иначе е забавен, комерсиален филм, който се опитва и до голяма степен успява да задоволи очакванията и на феновете, и на средностатистическия зрител. Макар и с неочаквани обрати, все пак няма революция. Екшънът е на ниво, нови умения в Силата, няколко приятни нови същества и герои, не липсва адреналин, леко поднесена романтика…

Хуморът не винаги работи, но в моментите, в които работи се смях на глас. Хареса ми да видя и у Люк нотки от остроумния  сарказъм на Оби-Уан. „Джаку – е да, това си е никъде!” – беше готино. А сцената, в която си казах „Оффф, егати тъпия дизайн, това прилича на ютия!”…”Оо… това Е ЮТИЯ!!!” – тука просто се изгъбаркаха много яко!

Оплакванията… Оставям настрана цялата работа с дизайните на всички кораби, машини и пр. бойни единици на Първия ред, които са ехо от Старата трилогия, чисто и просто Империята на стероиди. Това е част от „наследството” на „Силата се пробужда”.

Основният недостатък за мен е, че Чубака, Трипио и R2-D2 имаха абсолютно епизодични и невзрачни роли, сякаш изобщо не бяха там. Сцената, в която Чуи се кани да хапне „печено пиле” и тъжни поргчета го наблюдават с жални очи пък биеше на черен хумор и си казах, че ако гледаш филма с малки деца тая сцена ще е доста дискомфортна.

Музиката не ми направи абсолютно никакво впечатление, все едно я нямаше. Не бих казал, че и саундтракът на „Силата се пробужда” беше от калибъра на епизоди от І до VІ, но там темата на Рей беше много красива и ме грабна още в киното, докато при гледането на „The Last Jedi” нищо не ми се „наби на уши”.

Репликата „big ass door”, за много хора може би ще е дреболия, но за мене беше адски, ама АДСКИ не на място! Не мога да повярвам, че са я оставили. Тотално ме извади от Star Wars атмосферата.

И още нещо… ОК, повече от ясно е, че се опитват да вкарат колкото се може повече женски образи и герои от различни култури и етноси в главни роли, няма лошо. На моменти ми седи пресилено и неестествено, просто има сцени в които сякаш мнозинството от Съпротивата са женски персонажи… Не знам, може би е важно това да се прави, еманципация и какво ли не, но в Star Wars никога не е имало нито грам дискриминация или неравноправие. Лея и Мон Мотма са жив пример за това, още от дните преди Елън Рипли, Сара Конър и други сай фай героини да стъпят на сцената. Подкрепям мнението, че героинята на Лора Дърн не беше особено нужна и много по-логично щеше да е на нейно място да използват адмирал Акбар.

И като казах женски образи и различни култури… Медальонът на Роуз и сестра й беше със супер глупав дизайн! ОК, да, те са с азиатски черти… Защо медальонът им трябва да е Star Wars вариант на ин-ян символа? Това беше една от ония неприятно бодящи в очите алюзии, както сцената с генерал Хъск и кохортите щурмоваци от „Силата се пробужда”, която просто крещеше „нацисти в космоса”.

Някои хора са недоволни, че Фазма отново е пропилян образ… На мен не ми пука особено за нея. Тя е нещо като опит за женски вариант на Боба Фет – епизодична роля, която да се превърне във фаворит сред феновете заради визията и бронята си. Не им се получава особено. Но това не е историята на Фазма и няма защо да се съсредоточаваме върху нея.

Имам известни резерви относно сцената с Фин. Той бе готов да се пожертва… Щеше да е поредния неочакван обрат ако се пожертва и умре, и все пак – той ме кефи доста и се радвам че го оставиха жив. Радвам се, че и Роуз оживя, след като го отърва от лъча на оръдието. Но така в 2 минути лъжеш публиката два пъти, че главен герой умира! Първо изглежда, че Фин аха-аха да ни напусне, после май Роуз ще умре от раните си, а после и двамата са живи? Не исках да умират, но не знам дали и драмата не беше прекалено пресилена…

Заключението ми е следното: „Силата се пробужда” размъти водата, „The Last Jedi” започна да избистря положението. Доста хора имат крайно негативно мнение за новия филм, други пък са зад модната реплика, че е най-доброто след „Империята отвръща на удара“. Не мисля, че трябва да залитаме до такива полюси. Има още какво да се желае тук, но имайки предвид, че става дума за продължение на Епизод VІІ, Райън Джонсън и компания са си свършили добре работата. Филмът ме изненада истински поне четири пъти, а това е нещо, което не мога често да кажа за какъвто и да било филм в наши дни. Нещо повече – усещането от „The Last Jedi” е почти като за завършена трилогия и сега нямаме представа по какъв път ще поеме Епизод IX. Отново гледам към бъдещето с истинско любопитство.

А съгласни ли сте с казаното от мен? Какви са вашите наблюдения и коментари по филма? Оставете коментар под статията и споделете мнение!

 

 

Споделете с:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Коментари

коментара

Nenko Genov

Nenko Genov